Как се е родила играта Блекджек?

  • pokernews casino bg

Предполага се, че залаганията при игрите на карти датират от далечната 1440 година в Германия, след като Йохан Гутенберг създава първото тесте карти. Въпреки че и до ден днешен не е ясно, блекджекът се смята, че произхожда от първите игри на карти измисени по това време.

Бакарата се появява около 1490 година в Италия и е последвана от играта Седем и половина. Изглежда, че при втората игра играчът автоматично губел, когато е превишавал желаното число.

Около 1570 година в Испания игра, наречена Едно и тридесет се играе за първи път. В допълнение се знае, че дукът на Уелингтън, мракиза на Куйнсбъри и премиера Дизраели са играели на игра, наречена Куинс (петнадесет), която е била популярна между 1827 и 1844.

Въпреки че все още се дискутира по въпроса, играта Блекджек най-вероятно е произлязла от френските казина около 1700 година, където се е наричала „vingt-et-un” („Двадесет и едно”). Произходът на тази игра в САЩ може да бъде проследен след 1800 г. Името Блекджек е дадено на играта, защото ако играч имал Вале Пика и Асо Пика за първи две карти, той получавал допълнителна награда.

Хазарта и казината стават нелегални в западните щати между 1850 и 1910 година. През този период Невада прави оперирането на хазартна игра престъпление, но в началото на 40-те години чрез ре-легализация, Невада разрешава хазартните и казино игри. В момента Блекджекът е една от най-популярните казино игри в цял свят.

Първите документирани опити да се приложи математиката към играта на Блекджек са от 1953 година и кулуминират през 1956 с издаването на книга – Роджър Балдуин публикува в журнала на Американската статистическа асоциация статия, озаглавена „Оптималната стратегия за Блекджек”. Тези пионери използвали калкулатори, вероятности и статистика за да намалят до минимум предимството на дилъра. Макар че заглавието на документа е „оптимална стратегия”, тя всъщност не била перфектната стратегия, тъй като те имали нужда от компютър, за да рафинират системата си.

Професор Едуард Торп продължава започнатото от Балдуин и компания. През 1962 Торп прецизира тяхната основна стратегия и създава първите техники за броене на карти. Той публикува резултатите си в „Да победим дилъра”, книга, която става толкова популярна, че за една седмица през 1963 година е била в листатата на най-продаваните книги на Ню Йорк Таймс. Книгата също така сплашва казината до смърт.

Те биват засегнати до такава степен от „Да победим дилъра”, че започват да променят правилата на играта, за да направят печалбите по-трудни. Това не продължава дълго, тъй като хората протестират, отказвайки да играят на новия псевдо-Блекджек. Неблагоприятните правила всъщност генерират загуби за казината. Разбира се, това им се отразява доста неприятно и те бързо връщат оригиналните правила на играта. Тъй като методът на Торп „Тен-Каунт” не е лесен за овладяване, а и много хора не го разбират, казината правят удар с новозавоюваната популярност на играта, благодарение на книгата на Торп и вниманието на медиите.

Служителят на IBM, Джулиан Браун, е друг човек, допринесъл много за историята на играта. Хиляди редове компютърен код, написани от него, и часове Блекджек симулации на машините на IBM са основата на „Основната стратегия” и няколко системи за броене на карти. Неговите заключения са използвани в второто издание на „Да победим дилъра” и по-късно в книгата на Лауренс Ривърс „Да играем Блекджек като бизнес” (1977).

Кен Ъстън използвал 5 компютъра, които били вградени в обувките на членове от неговия екип през 1977. Те спечелили над 100,000 долара за много кратко време, но един от компютрите бива конфискуван и изпратен на ФБР. Агентите решават, че компютъра използва публична информация за игра на Блекджек и не е устройство за измама. Можи би сте гледали тази история във филма, направен за неговия пробив в блекджека, описан в книгата му „Големият играч”. Кен също така води правната битка, за да предотврати забраната на „броячите на карти” в казината в Атлантик Сити.